15 септември винаги е бил празник за България

В бита на българина 15 септември винаги е бил празничен ден, свързан със самочувствието ни, че сме народ с жива писменост пребъдна!

Всеки от нас пази спомена на поне едно лице на усмихната жена, която отрупана с цветя, разтваря ръцете си , за да ни посрещне на прага на училището. Може ли тогава най-бедният народ в ЕС години наред да съхранява традицията ,че после живота и свободата величае най-много образованието? Що за просветителски дух и сила!? – По голямо доказателство ,че сме европейци от това –няма.

И ако сте съгласни с тази констатация – не сме ли в дан на българското училище? Май възрожденците ни завещаха свободата, апостолите – живота, а случайно попадналите в системата – обърканата представа за успех!

Днес празнично облечени първокласници ще се редят по малките чинове. Както обикновено по-малко от миналогодишните, защото отсъстващите са напуснали страната с родители. Необхванатите деца отново са много. Министерството казва ,че няма точна статистика. Странно звучи това, защото подлежащите на задължително обучение е статистика, която се води отдавна.

В стремежа си да говорим за реформа, пропуснахме задълженията си да осигурим на много места в страната нормално начало. Неяснота с учебниците, немотивирани учители- изплашени от „поредната реформа”, неремонтирани училища и детски градини. Само в Кърджали към днешна дата те са 13 на брой. Да не говорим, че зад маската на ранно пенсиониране, много от училищата започват с новоназначения, без системата да може да си позволи мениджърското образование на новите директори.

Каква е реалността в страната:

1. Нов закон и „реформа“, която не отчита спецификата на регионите

2.Хаос според учителите, защото е смешно да се твърди, че с разяснения на няколко форума ще се приложи новият закон.

3.Липса на учителски кадри – около 1000

4.Необхванати деца – 21 000

5.Неремонтирани сгради и помещения

6.Закрити 27 училища, 12 от които основни. На практика това означава първолаците от тези места да се извозват.

Улисани в новите нормативни документи, забравихме за организацията и началото на учебната година или за поредна година прикрихме сериозните демографски и организационни проблеми зад тържеството, отрупано с цветя и звука на училищния звънец. Все неща, които карат българина да забрави за трудностите.

Считам, че основно държавно образователно изискване трябва да бъде – децата ни да се чувстват щастливи в училище. Когато Законът, управлението , организацията бъдат подчинени на тази кауза ,нещата ще се получат.

Реформата всъщност е безсмислена , ако е реформа за себе си и няма каузален смисъл.

А такава – да – трябва да има. Трябва да бъде базирана на сериозна експертиза и анализи за опасностите на съвремието – детска агресия, навлизане на наркотици, липса на познания на официален език , чрез който се придобиват знания ...

Не просто събиране на статистически данни, а сериозно отчитане на ресурсите на регионално равнище и изработване на дългосрочни програми за придобиване на професионално образование.

Въвеждане на образователни качествени критерии при разходването на делегираните бюджети, сериозно мениджърско образование на новопостъпилите директори. Сериозна конкурсна организация, за да се върне доверието, че ръководствата на училищата не се назначават на политически принцип. Сериозен подход към усвояването на европейските средства, не просто за конкретни теми, а за цялостно преосмисляне на мотивацията в училище.

Реорганизацията в структурите на системата не трябва да става  инцидентно, а да представлява цялостна мрежа от структури, звена и неправителствен сектор в центъра на която мрежа да стои целта за успялото дете.

Имаме възможност за реализираме добрите страни на новия закон като подходим с традициите на нашите възрожденци – нека се чуят повече гласове за състоянието на българките учители, да се изработят пътни карти за професионалните училища и възможностите децата ни да се реализират тук и сега!

Обсъждането на проекта за Наредба за инспектирането на детските градини и училища  да не предхожда големия дебат за методическото подпомагане на учителите в духа на съвремието, защото то трябва да бъде основна функция на Инспекторатите. С една дума – необходимо е да се променят междуструктурните взаимоотношения. Те трябва да бъдат в дух на общо подпомагане , а не на враждебност.

Не е трудно да го направим, точно защото сме европейци преди много други народи. Не е трудно, защото 15 септември винаги е бил празник за България, защото сме единствения народ , който празнува своята писменост.

Денят е слънчев като децата първокласници, като всеотдайните учители. Да им пожелаем успешна учебна година !

С любов към българското училище и образование!

Дора Христова, СДС Кърджали

++++++++++++

Ситуацията в Кърджали към момента:

В област Кърджали мрежата от училища, детски градини и центрове за подкрепа на личностното развитие са, както следва:

училища – 75

детски градини – 67

Центрове за подкрепа на личностно развитие(ЦПЛР) – 9 (общински детски комплекс, обсерватория, ресурсен център)

За новата учебна 2016/2017 година всички училища, детски градини и ЦПЛР в областта са осигурени със задължителна  училищна документация и учебници. В последните години както в страната, така и в област Кърджали се наблюдава липса на учители по различни учебни предмети. Най-силно това се усеща това в по-отдалечените населени места, където пътуването е затруднено. В област Кърджали за началото на учебната година са подадени заявки в Бюрото по труда и се търсят около 50 учители по различни учебни предмети.

Ремонтите в училищата са приключили. В училищата, в които все още те продължават са малко и  няма да нарушат учебния процес в училището или детската градина.

коментари

Напишете вашия коментар: