Юнкер току-що приключи своята реч. Темите бяха други.

Досега гледах на живо, по интернет, речта за състоянието на съюза.

Имаше брояч на хората, които гледат в момента, те се движеха между 150-180 през цялото време. Струва ми се малък брой за всичките 7 000 000 българи, които са членове на същия съюз. Искрено се надявам броячът да е отчитал само данните за България, иначе става още по-странно. Както и да е, след 10-тата минута стана ясно, че и тази публика е от немай къде.

Защото Юнкер сякаш говореше за друг Европейски съюз. Сякаш не живее в същия, в който сме ние. Речта, произнесена на три езика - впечатляващо, безспорно - приличаше удивително на речите от президиума на Политбюро, в които се отчитаха огромни успехи, бащински се споменаваше за известни слабости и се очертаваше несъмнено светло бъдеще. За реалните проблеми на хората, за това, което вълнува всички, не ставаше дума тогава, не стана дума и сега.

Разбрахме, че ще има повече интернет, ще еврото е много стабилно и силно, също както беше тогава рублата, че ще дойдат граничари и в България, заедно с джипки, да помагат малко. Ще има нови фондове, за военната индустрия, за младите, ще помагат на земеделците. Споразуменията за търговия с Канада, а после и с Индия, ще се развиват. Изобщо за икономиката на ЕС, която продължава да стагнира и е далеч назад от американската, вече осем години след началото на кризата, се очертаха светли перспективи. За сигурността стана ясно, че вече ще регистрират всички пътници, обща система, за да знаят кой се качва по самолетите. В САЩ това го правят още от 2001-ва, но го броим за напредък все пак. Още един фонд се появи за Африка и другите извън ЕС, да помагаме за общата стабилност.

А по темата на годината, бежанците - почти нищо. Трябвало да има повече солидарност, но тя идвала от сърцето, не можело да я налагат ей така. Могерини трябвало да я канят повече по въпросите за Сирия, нещо не я канели много дотук. Иначе и тя беше похвалена, заедно с всички други. Добре било да имаме общи военни сили, може би поне централен щаб, Фронтекс щял да се поразвие.

Нито дума за проблемите с бежанците, нито изречение за сблъсъците с тях, нито слово за атаките в Кьолн, за атентатите, поне минута мълчание не предложи Юнкер, за кумова срама. Щели да следят по-внимателно кой влизал и излизал от Европа, а тези трето поколение терористи, които нито влизат, нито излизат, а направо си гърмят тук - сякаш не съществуват. Сякаш цялата мантра за мулти-култи любов, която повтаряха толкова години, е цветя и рози. Шефът на ЕК пак обясни, че сме имали европейски ценности, отново мулти-култи били, и щяли сме да ги запазим. Как обаче - не разбрах, вероятно с евтин роуминг, щото на роуминга отдели доста време. 

Не стана дума за Вишеградската четворка и предложените политики от Централна и Източна Европа. Не стана дума за Гърция и рухналата, съсипана икономика точно от политиките на тези хора. Банките били цъфтящи, но за италианските не чухме как точно процъфтяват, щом са пред фалит. Не стана дума за целия Юг, където отдавна са отсвирени всичките им Маастрихтски критерии и Испания, Италия, Португалия са в дефицит и дълг в пъти над допустимото.

Най- вече не стана дума за това, от което ври и фейсбук, и вестници, и телевизии - терор, ислям, бежанци. Къде живее Юнкер? Той самият накрая каза, че всеки ден говорел с европейски граждани, това му била работата, да не го обвиняват, че ЕК не чувала гласа на обикновения човек.

Така казваха и от президиума преди, а знатни тъкачки-многостаннички и първенци от млеконадоя им поднасяха приветствия. Като обикновени граждани.

Да направиш обръщението си за състоянието на съюза днес, когато цяла Европа се тресе, и да не кажеш дума за това - по-голямо снишаване, по Живковски, здраве му кажи.

Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: