Кой иска да стане президент?

23 април догодина звучи като твърде далечна дата в международния политически календар, в който напоследък дори краткосрочните прогнози изглеждат невъзможни. Но бъдете сигурни, че този ден отдавна фигурира в графата „много важно” за всички, които следят събитията на Стария континент.
 
В края на април французите ще се явят пред урните, за да изберат президент. Той ще има сложната задача да им даде надежда, че може да изведе Републиката от смътните времена на криза, несигурност и ислямистки терор.
 
Ситуацията във Франция днес е изключителна. Републиката изпитва отчаяна нужда от животоспасяващи идеи и лидерство. Само те могат да й помогнат, за да се отърси от икономическите трудности и спираловидната криза в доверието. През следващите 8 месеца французите трябва да изберат кого да посочат в своите бюлетини. И тъй като времената са особени, различна е и дилемата пред гласоподавателите в този решаващ за цяла Европа вот. По всичко изглежда, че основният въпрос в главите им е: кого всъщност мразя най-малко?
 
8 месеца преди вота детайлите в картината започват да се изясняват. На първо четене вариантите не изглеждат особено необичайни. Традицията и доброто възпитание повеляват началото да е запазено за настоящия стопанин на Елисейския дворец. Повече от силно се съмнявам, че много французи са готови да заложат, че 62-годишният Оланд ще бъде преизбран на поста. Това обаче съвсем не означава, че социалистът няма да се нареди на стартовата линия през пролетта. Оланд със сигурност остава кандидат номер 1 на левицата. Действащият президент с нищо не е показал, че смята да сдаде поста без бой. Очевидно не го притеснява и скандално ниският му рейтинг, който се движи някъде около 15%.
 
Подобни кризисни времена обикновено дават шанс за изява на нови лица на политическия фронт. Те трябва да заменят провалилите се управляващи. Само че тези избори са необикновени. Основният съперник на настоящата власт и лично на Оланд не е наперен младок, а.. неговият предшественик Никола Саркози. Дългата поредица от ужасяващи нападения във Франция окончателно убедиха „старото куче” да опита да си върне президентството.
 
Саркози беше най-непопулярният лидер в историята на съвременен Париж, преди Оланд да го победи през 2012 г. и да го замени в тази класация. Успешен вътрешен министър и дързък президент, известен с твърдата си ръка. Тези особености на Саркози рязко повишават шансовете му за успех в кампания, в чийто център безспорно ще бъде националната сигурност. Истината е, че французите търсят днес не толкова държавен глава, а върховен главнокомандващ.
 
Никола Саркози отговаря на журналистически въпроси при представянето на книгата си „Всичко за Франция” - Париж, 25.08.2016 г.
 
В понеделник Саркози официално даде заявката си за първичните президентски избори на десницата. Той използва необикновен начин за старт на кампанията. В книга със заглавие „Всичко за Франция”, която излезе на пазара вчера, Саркози очерта основните теми, върху които ще се съсредоточи през следващите пет години, ако бъде избран. Председателят на партия „Републиканците” е убеден, че онези, които платят по 20 евро за книгата и чакат с часове за автограф, първи ще отидат да гласуват за него на първичните избори на десницата.
 
За момента стратегията му изглежда ефективна. Седмица след седмица Саркози печели подкрепа в допитванията, но до изборите има много време. Хвален или ненавиждан, ветеранът и неговото желание да се върне на власт не бяха стопирани от противниците или съдебните дела в миналото. Победен от Оланд през 2012 г., 61-годишният Саркози се готви от месеци за завръщането си на политическия ринг, макар че съперникът му дори още не се е кандидатирал официално.
 
Саркози вероятно добре е оценил реалните шансове за преизбиране на настоящия президент и е оставил битката си с него за по-късен етап. Той първо цели отстраняването на другите претенденти в собствения си лагер (негов съперник там е бившият премиер Ален Жюпе). Саркози залага на силно дясна кампания. Тя е фокусирана върху „авторитета на държавата” и „националната идентичност”, а идеите му изглеждат доста втвърдени след джихадистките атентати във Франция.
 
Подобно позициониране, в унисон с края на президентския му мандат, съблазнява активистите от неговата собствена партия. Лошата новина е, че му струва недоверието на умерените в собствения отбор, които открито предпочитат Жупе, и явната враждебност на левицата. Но кой е казал, че предизборната кампания ще е лесна, а и Саркози трудно може да бъде уплашен от нещо. Ако спечели вътрешнопартийно, следващите битки за него може да се окажат по-лесни от очакваното.
 
Никола Саркози сдава Елисейския дворец на Франсоа Оланд - Париж, 15.05.2012 г.
 
Очакваният сблъсък между Оланд и Саркози, особено ако се повтори и на балотажа на 7 май, очертава твърде интересна картина. Вотът през пролетта може да се сведе до това да се избира между двама провалили се президенти. Не е тайна, че мнозинството местни гласоподаватели гледат на тях с видимо презрение. Тук на сцената, типично по френски, излиза жена.
 
Трудно е да се определят шансовете за краен успех на лидера на крайнодесния „Национален фронт” Марин льо Пен. Това определено ще бъде вот с пряка елиминация и избор от типа: кого мразиш най-малко? Французите винаги са се славили с непостоянност в чувствата си, а сега и времената са критични. Може би единственото сигурно в подобна надпревара е, че Льо Пен, чиято партия има голяма преднина пред социалистите на Оланд и републиканците на Саркози, ще стигне до балотажа. Въпросът е за сметка на кой от двамата й опоненти, но подозренията падат върху първия.
 
Шансовете на Льо Пен да победи на балотаж логично звучат като нищожни. Винаги обаче има едно голямо „но”. В случая това е силната антипатия към Оланд и Саркози. Точно тя не позволява да се изключи напълно крайна победа за Льо Пен, въпреки че и тя не се радва на народната любов.
 
Голямата игра, наречена президентски избори, си има своите специфични правила. Едно от тях позволява обединение на силите срещу даден кандидат на втория тур. Подобна схема видяхме в Австрия на 22 май. Само че топлата вода е измислена много по-рано и не в родината на Моцарт. През 2002 г. левите избиратели във Франция запушиха носове, спазиха директивата и пуснаха глас за десноцентристкия кандидат Жак Ширак. Случи се на втория тур, а потърпевш се оказа... Жан-Мари льо Пен, бащата на Марин.
 
През 2017 г. ситуацията е малко по-различна. Нова серия от поредицата „нарушаване на партийната линия” – в полза на Саркози или Оланд – сега ще бъде в пъти по-ограничена. Настоящият лидер на „Националния фронт” може и да носи фамилията Льо Пен, но малкото му име вече не е Жан-Мари. В годините, откакто пое поста от баща си, Марин успя да смекчи облика на националистите. Въпреки усилията й, по всичко изглежда, че ако изборите бяха днес, тя нямаше шанс за победа. Никой не знае какво ще се промени в контекста на нови терористични нападения, които за съжаление не могат да бъдат изключени.
 
Заседание на Съвета за отбрана и сигурност след атентата в Ница, от ляво надясно: министър-председателят Манюел Валс, президентът Франсоа Оланд и вътрешният министър Бернар Казньов - Ница, 15.07.2016 г.
 
Независимо от името на крайния победител, изборът между трима крайно непопулярни кандидати не звучи добре. Вотът вероятно ще задълбочи усещането за отчуждение във Франция. Свидетели сме на избори, в които гласоподавателите са крайно разочаровани от управляващите, но в листите няма привлекателни алтернативи. Републиката е ключова страна в Европа и сигналите от Париж може да са началото на непредвидими процеси в един разкъсван от проблеми ЕС. Ако това стане, Фрекзитът ще пробва да получи шанс и да се появи на хоризонта.
 
Анатоли Стайков за Демокрация днес, 25.08

коментари

Напишете вашия коментар: