Проблемът е Пловдив, а не Вежди

Не стихва полемиката из медии и социални мрежи относно изгорелите тютюневи складове.

В това няма нищо лошо, разбира се. Казусът е сериозен, в събота през нощта един от големите ни градове цяла нощ следеше с тревога огромен пожар, лумнал в самия център. По-добре така, отколкото да посрещнем новината с овчедушно мълчание и скотски нихилизъм към случващото се около нас. И какви бяха първите реакции?

Масовото мнение бе, че държавата е виновна. Сградите били паметници на културата, следователно ресорното министерство е трябвало да се погрижи за тях. Особено след избухналия няколко месеци по-рано скандал, когато собствениците на земята под помещенията направиха опит да разчистят терена с цел бъдещо застрояване. Може би Рашидов трябваше съвместно с общината да обсъди дали тютюневият град не се нуждае от денонощна охрана. Дали взетите мерки и предписания са достатъчни. Но и да отговорят на най-важния в случая въпрос – какво искат всъщност да правят купувачите на имота с културната ценност? Искат да разчистят и строят.

Това донякъде можеше да се очаква. За какво им е иначе да хвърлят торба с пари? Какво ще правят с олющена фасада и вътрешност подходяща за лунен пейзаж или декор на филм за обсадата на Сараево от Радован Караджич през 95-та? Някак резонни бяха техните действия. Но не е луд този който яде, зелника, а онзи дето му го дава. Като някой искаше да спре намеренията на инвеститорите, ами да беше спрял сделката, да беше сигнализирал? Но тези въпроси засягат един конкретен казус, опасявам се, че случилото се в събота през нощта е просто едно обичайно повтарящо се действие. Повтарящо се точно в Пловдив.

Защото гордият някога град по тепетата се превърна в мутренски битпазар. В празнична софра за олигарси и добре облечени (и не чак толкова) бизнесмени. Това е причината за палежа на тютюневия град. Това е причината Пловдив да изгуби ореола си на истинския носител на политическата и културна традиция, на българската държавност.

Днес Пловдив е град на големите интереси. Интереси, които се реализират предимно чрез задкулисни договорки и маневри. Това е публична тайна от години, от много години. Жалко и трагично е, че будното някога местно общество, че десетките сайтове и медии в региона мълчат за омертата. За уродливото срастване между бизнес и местна власт, което няма цвят и политическа окраска. Няма имена на политици и формации. Просто всички са в кюпа.

Днес Пловдив е уголемен вариант на морските общини. Вторият град в Републиката е символ на сделката и схемата. А мащабите бият далеч станалите нарицателни далавери в Несебър, Поморие или Созопол. Съвсем естествено – 250 милионният бюджет на 350 хилядния град е солидна хапка за бандитите.

Защо сравних ситуацията под тепетата със случващото се по морето? Ами вижте общинския съвет в града. Почти половината съветници са избрани от листи, които носеха имена на местни лидери или пък бяха използвани от мултимилионери, които традиционно си вкарват лична група в Съвета. И какво се случи после? Вкупом влязоха в управляващата коалиция. Всеки получи парчета от баницата.

Управляват на практика заедно. Няма партии и идейни коалиции. Има интереси и разпределение на порциите(Десните гласуват държавата и общината да си вземат „Панаира“, а левите подкрепят частния му собственик, по съвместителство техен партиен шеф). А порциите са големи.

Знаете ли, че Пловдив има седем заместници на кмета Тотев? Подобно чудо няма в нито една община. В нито една!

Знаете ли, че шестте районни кмета в Пловдив имат по трима заместници? Тоест из Филибето виреят над 30 градоначалници: кмет, заместници, 6 районни и техните заместници. Ще излезе, че на всеки три улици има по един кмет. Интересно ще е да пресметнем колко се пада на квадратен метър. Бас държа, че пловдивчани могат да кандидатстват за рекордите на Гинес. Барем попълнят леко изтънялата си напоследък хазна, покрай разходите около бъдещия им ангажимент – европейска културна столица след три години.

Домакинство, което бе дадено на Пловдив заради историческите заслуги на града. Заради богатото минало, заради наследството от траки и елини. Заради Античността и Средновековието. Заради факта, че Пловдив е люлка на модерната българска държавност. Такава каквото я познаваме днес. И неслучайно градът е основна опорна точка в преразказа на Симеон Радев за събитията от края на 19-и век. Неслучайно Пловдив и неговите политици играят главна роля в Строителите на съвременна България. 

Не друг, а с Пловдив са свързани имената на Гешов, Салабашев, Чомаков, Странски. Дори Иван Вазов и Захари Стоянов. Неслучайно пловдивската политическа традиция е водеща в първите години на Третата българска държава.

Съвсем не е случайно и друго. Пловдив влиза в пределите на България цели 150 години след признаването на Аспаруховата държава от византийците. Причината е ясна. Империи и племена са искали да владеят слънчевия град, на брега на Марица. Център със стратегическо разположение и значение за народите и цивилизациите по онова време.

Да, Пловдив получи домакинството през 2019-та. Но именно и само заради историята. По никакъв начин не и заради сивото настояще и мрачното, неясно бъдеще. 

Да, прави са Борисов и Лукарски да обясняват колко добре се развива икономическа зона „Тракия“. Съгласен съм с техните аргументи. Регионът е жив, чуждите компании разширяват производства, безработица почти няма. Но полето около магистралата не е Пловдив. (Даже друга община всъщност – „Марица“)

Пловдив е дух и светоусещане, философия и мисъл. Пловдив са тютюневите складове, Капана, Главната, тепетата. Пловдив са неговите граждани. Които е време да се пробудят. И да вземат града обратно в свои ръце.

Те трябва да покажат на политиците, че не могат да се разполагат с великия град, както намерят за добре. Че няма как да се отнасят с него като към бащиния, че те са преходни, а класата и очарованието под тепетата – не.

Че идеалите на Пловдив са вечни, а местните мутри – обречени. Че парите купуват влияние, но не купуват сърца. А пловдивчани са сърцати, ама много сърцати.

Цветан Димитров за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: