Флотилиягейт 2017

Началото на политическия сезон бе по-горещо от очакваното.

От ден първи на пленарната сесия властта бе атакувана с (не много добре аргументирани понякога) обвинения в далавери, шуробаджанащина и всякакви подобни не много престижни за управлението дейности. В добавка се появи и конфликтът, в който от едната страна на барикадата бяха Антон Тодоров (депутат от ГЕРБ) и Валери Симеонов (вицепремиер и коалиционен партньор на Борисов). А от другата – големите български медии, част от които протестираха срещу поведението на участващите в ръководството на страната политици.

Така се стигна до оставката на Тодоров, заглъхването на скандала с роднинските назначения (особено след като се появиха публични свидетелства, че БСП може да бъде обвинена за същото, за което обвинява ГЕРБ) и видимата публична активност на премиера Борисов във външнополитически план. В следствие това социалистите и лично лидерката им Нинова решиха, че международните теми са следващото поле за схватка между управляващи и опозиции, че атаката ще мине през претоплянето на старата манджа.

А каква бе тя?

Преди малко повече от година държавният глава се казваше Росен Плевнелиев, а военният министър Николай Ненчев. Те бяха известни с неразумните си и необмислени изказвания, особено що се касае до отношенията между Русия и НАТО. Няколко техни интервюта направиха възможно спускането на внушение в българското общество, от прокремълските кръгове у нас, че България, Румъния и Турция ще правят някаква своя черноморска флотилия, насочена срещу Москва.

Наложи се лично премиерът Борисов да събира ястребите Ненчев и Плевнелиев, за да ни съобщи най-важното: Не сме поели ангажименти към Анкара за военни действия срещу руснаците в Черно море. Ако по източния ни фланг наистина се появят кораби, то това ще е под скиптъра и егидата на партньорите ни от Северноатлантическия пакт. И темата приключи.

Днес, обаче, Нинова се опитва да възкреси старите страхове. Тя пак предупреждава, че из морето се появили фрегати, които щели да ни вкарат във война. Поведението и е разбираемо. По няколко причини:

1.     Загуби инициативата във вътрешнополитически план и се опитва да компенсира на така популярна у нас тема – НАТО, Русия, Путин, война.

2.     Играе в унисон с нейния президент Радев. Той отиде до Варшава(що за глупост), за да настоява за сваляне на санкциите срещу Русия, а тя предупреждава за някакви хипотетични военни действия срещу Москва.

3.     Очевидно Корнелия Нинова и Румен Радев са стартирали процедура по връщане на услугите на спонсори и задкулисни благодетели за избирането на червен президент. Дали става дума за плана „Решетников“, дали за оръжейни магнати, помогнали в кампанията (по Татяна Дончева) или пък се касае за сиви и черни каси във финансирането (по Трайчо Трайков). Това предстои да разберем съвсем скоро.

4.     Електоралната тежест на БСП започва да ерозира. Столетницата все повече се отдалечава, според последните социологически проучвания, от основния си конкурент за първото място ГЕРБ. И то на фона на милиона гласове, които взеха Радев (първи тур) и социалистите само в рамките на година.

5.     Корнелия Нинова намига на откровено проруските кръгове в нейната партия. Същите (начело с олигарха Гергов) са меко казано на нож с лидерката през последните месеци. Доказателство за тази теза е изненадващият конгрес, който председателката реши да свиква, буквално дни след бомбастичното и изказване за корабите и флотилията.

Това са причините на Нинова. А какви са изводите за българското общество?

1.     БСП отново се опитва да трупа дивиденти и политически капитал на гърба на хорските страхове. Защото ваденето на скелети от гардероба не е нищо повече от вулгарно мародерство. Като цинизма на Ниновия любимец Зарков, който мъчил дядовци антикомунисти.

2.     БСП и Нинова трябва пак да си припомнят, че сме членове на НАТО и ЕС. Тоест – ако страните-членки на военната организация пожелаят да се проведе учение в Черно море, то няма никакви причини да откажем участието си в него. Нито това е заплаха за нас. Присъствието в Северноатлантическия пакт е гаранция за националната ни сигурност, не опасност. Срещу което, обаче, ние имаме някакви задължения. Които е добре (хипотетично) да спазваме.

3.     Подобни елементарни проруски щуротии не си позволяваха дори предишните силни фигури на „Позитано 20“. Припомням, че лидерът на БСП Станишев бе премиер, когато влязохме в ЕС. Припомням, че американският президент Буш дойде в България през мандата на „Тройната коалиция“ и президента Първанов. Днес Нинова плаши с война, а Радев иска да сваля санкции. Катарзис ли виждаме в левицата? Зарязаха ли цивилизационния избор, направен от тях преди близо 20 години?

4.     Нинова трябва да се определи ясно – с НАТО и Европа или с Русия на Путин? Учения с американците и санкции с Брюксел или Евразия? Запад или Кремъл? БСП, кажете на коя страна заставате? Ако сте поели курс на изток, то обяснете на обществото, преформулирайте последните ви програмни и идейни постановки от управлението на Станишев – днес лидер на европейските социалисти.

5.     Изказванията на левите лидери Радев и Нинова са нелеп писък в битката им за политическо влияние. Но проруската карта е бита карта, така ли не го разбраха на последните избори? Безумие е да питате защо участваме (ако участваме) в мисии на НАТО. Или да алармирате, че до нашите брегове имало натовски кораби (ако е необходимо). Да, има – защото сме съюзници.

БСП безспорно бе поело по европейски път през управлението на Станишев. Неслучайно, докато той бе премиер влязохме в ЕС, а американският президент гостува у нас. Социалистите имаха роля и за приема ни в НАТО. Преди близо две десетилетия те изоставиха дотогавашната си доктрина за военен неутралитет и решиха, че бъдещето ни е в структурите на Северноатлантическия пакт. Днес, обаче, Нинова и Радев слагат кръст на постиженията на техните предшественици. В последните 20 години начело в левицата видимо присъстваха (не всички разбира се) политици с демократични възгледи, ценности и мироглед. Които реформираха партията си, които участваха и в реформите (колкото и плахи да са) на национално ниво. Днес БСП и Президентството се управляват от реставраторите. На практика наследници на пучистите в Москва, които искаха да върнат КПСС и Съветския съюз.

Искат да върнат миналото първо в партията, а после и в държавата. Стискам палци трезвите и разумни другари в червено да не им позволят това. Но стискам палци, и това зависи от всички нас, червената реставрация да не види бял свят на ниво представителни институции и държавно управление.

Защото последствията ще са за нашите деца. И нашите внуци.

Мариян Тончев за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: